Ивайло Ангарски e изпълнителен директор на Управляващо дружество Компас Инвест от 2011 г. Има над 20 г. опит в сферата на финансите и експертиза в управлението, като започва кариерата си в отдела на Dresdner-Kleinwort по Глобален дълг, форекс и местни пазари. Бил е в консултантските екипи на някои от най-големите инвестиционни проекти в България. Притежава Бакалавърска степен по счетоводство и финанси от Warwick Business School и сертификат по общи бизнес науки с концентрация в инвестициите от UCLA - Калифорнийския университет, Лос Анжелис. Управляващо дружество Компас Инвест е на българския пазар от 2007 г., притежава пълен лиценз от Комисията за финансов надзор /КФН/. Компанията управлява над 125 млн. лв. в 7 колективни инвестиционни схеми и портфейли на доверително управление.

• Не губим пари докато не продадем активите си за по-малко, отколкото сме платили за тях
• Има възможности за изгодни инвестиции както в акции, така и в облигации
• Може да видим спиране на покачването на основните лихвени проценти още през 2023 г.
• Парадоксален е фактът, че при спад на финансовите пазари хората продават вместо да се възползват от намалението
• При растящи лихви се наблюдава повишаване на доходността при облигациите, казва Ивайло Ангарски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Господин Ангарски, каква е прогнозата Ви за развитието на икономиката през 2023 и 2024 г.? Очаква ли се рецесия, каква би могла да бъде тя, как ще излезем от нея и кога да очакваме възстановяване?

- Както казват най-успешните инвеститори Уорън Бъфет и Питър Линч, а и председателят на ФЕД наскоро заяви, че никой не може да предвиди дали ще има рецесия или не, дали ще бъде дълбока или лека. Но за всички е ясно, че времето на "хеликоптерните" пари приключи и в момента сме в период на затягане на коланите. Тенденцията започна от срещата на централните банкери на САЩ в Джаксън Хол през септември 2022, когато рязко се промени тонът и реториката спрямо инвеститорите за темпа, с който се покачват лихвите. Европейската Централна Банка (ЕЦБ) също възприе политика на по-агресивно покачване на лихвите. Федералният резерв на САЩ (ФЕД), който изпълнява ролята на централна банка, предупреди многократно, че справянето с инфлацията, която е резултат от ковид пандемията, напечатаните пари и геополитическите ефекти (войната в Украйна, нарушени доставки и т.н), ще се отрази болезнено на бизнеса, домакинствата, заетостта и пазара на недвижими имоти.

По време на пандемията в САЩ бяха "напечатани" над 4.8 трилиона долара, а в Европа над 5 трилиона евро за предотвратяване на щетите от кризата. В този период само за първите два месеца от пандемията безработицата в САЩ беше достигнала 15%, а в ЕС 10%, като в Щатите имаше километрични опашки за храна, щандовете в Европа също се изпразваха. Ако централните банки тогава не се бяха намесили толкова бързо и агресивно, щетите щяха да бъдат пагубни за глобалната икономика и човечеството като цяло. Затова сега се налага да се вземат адекватни мерки от централните банкери, за да не се предизвика нова финансова криза вследствие на много висока инфлация. По-добре е това да се случи сега, когато безработицата е много по-ниска и хората имат повече работа и спестявания, отколкото по време на пандемията, за да се понесе по-леко ефектът от забавянето на икономиките през 2022 г. и 2023 г.

Забавянето на икономиките ще продължи докато централните банки продължават да покачват основните лихвени проценти, а те ще ги покачват докато станат сигурни, че са овладели инфлацията. Очакванията на ФЕД са, че инфлацията ще спадне до 3.50% още тази година, а през 2024 г. ще е 2.50% - много близо до тяхната цел от 2.00%. ЕЦБ очаква значително по-високи нива от 6.30% и 3.40% съответно за тази и 2024 г. Това предполага среда на по-продължителен период на високи лихви и забавяне на икономическата активност през 2023 г. Ето защо бизнесът и домакинствата, вместо да се противопоставят на решенията на централните банки, е препоръчително да се подготвят за затягане на коланите с цел по-плавно преминаване през очакваните турбуленции в глобалната икономика през 2023 г. За предпочитане е по-малкото зло, а именно забавяне на икономическия растеж дори и с цената на лека рецесия, отколкото инфлацията да излезе извън контрол и това да предизвика колапс на икономиките.

- Как икономическата ситуация се отразява на пазарите - акции, облигации, злато, криптовалути, други активи?

- Заради действията на ФЕД, които бяха без аналог от 1980 г. насам, основният лихвен процент в САЩ достигна много близо до равнищата от 2007 - 2008 г. ЕЦБ също ускори темповете на покачване на лихвите, като ги качи за последните четири месеца от 0.50% до 2.50% в края на 2022 г. Това доведе едни от най-големите спадове на международните капиталови пазари за последните няколко десетилетия. Безпрецедентни за пазарите бяха и едновременните двуцифрени процентни спадове както на пазара на акции, така и при облигациите. В САЩ широкият индекс S&P 500, който се счита за основен измерител на пазара на акции, се понижи с 19,40%, а аналогичният за Европа индекс EUROSTOXX 50 спадна с 11,70%. Технологичният сектор в САЩ загуби близо 30% от стойността си, докато пазарът на облигации според агрегираните бондови индекси в ЕС и САЩ отчетоха спадове от около 15%. Златото остана почти непроменено, като поскъпна с 1.60%, а криптовалутите претърпяха сривове от над 64% при биткойн и 67% при етериум. В резултат на войната в Украйна станахме свидетели на рекордни скокове при цените на останалите суровини, но въпреки че през 2022 г. тексаският суров петрол надхвърли 120 долара за барел, ръстът в цената от началото до края на годината е едва под 2%. Това също в голяма степен е резултат на агресивното покачване на лихвите от страна на централните банки и отслабващия икономически растеж.