Ивайло Ангарски e изпълнителен директор на Управляващо дружество Компас Инвест от 2011 г. Има над 20 г. опит в сферата на финансите и експертиза в управлението, като започва кариерата си в отдела на Dresdner-Kleinwort по Глобален дълг, форекс и местни пазари. Бил е в консултантските екипи на някои от най-големите инвестиционни проекти в България. Притежава Бакалавърска степен по счетоводство и финанси от Warwick Business School и сертификат по общи бизнес науки с концентрация в инвестициите от UCLA - Калифорнийския университет, Лос Анжелис. Управляващо дружество Компас Инвест АД е на българския пазар от 2007 г., притежава пълен лиценз от Комисията за финансов надзор /КФН/. Компанията управлява над 125 млн. лв. в 7 колективни инвестиционни схеми и портфейли на доверително управление. Дружеството предоставя инвестиционни консултации по управлението на портфейли от ценни книжа на стойност над 750 млн. лв.

Макар и леко закъснели, мерките, предприети от Българската народна банка (БНБ) са стъпка в правилната посока в борбата с инфлацията и ограничаването на рисковете за банковата система.

Чрез увеличението на задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, централната ни банка се стреми да забави кредитната експанзия, да насочи банките да прегледат политиките си в по-консервативна посока, което ще допринесе за по-нисък кредитен риск в системата.

Докато в ЕС лихвите по депозитите и кредитите растяха през последната една година, в България се радвахме на едни от най-ниските лихви по тези инструменти. Достъпът на фирмите и гражданите до значително по-евтино финансиране и ниските лихви по депозитите допринесоха за „балонизиране“ на някои сектори като този на недвижимите имоти.

Не малка част от по-заможните клиенти се обръщат вече често към нас като професионални асет мениджъри за инвестиции в облигации, където пък доходността надвишава няколкократно лихвите по депозитите на фона на галопиращата инфлация. Очакваме този интерес към ценни книжа облигации с фиксиран доход да се задълбочи, защото при банките ще има лаг и забава в темпа на увеличение на лихвите по депозити, докато лихвите по кредити ще нарастват по-бързо.

След приетите промени от БНБ очакванията ни са и у нас потреблението, финансирано със заемни средства да намалее т.к. кредитите ще поскъпнат, което от своя страна би трябвало да охлади имотния пазар и да предотврати надуването на балони и в други сектори. От друга страна според статистиките на БНБ в населението и бизнеса има значителен свободен ресурс от над 73 милиарда лева, който може да окаже противодействие на предприетите мерки. Ето защо е необходимо да се търси баланса между затягането на кредитирането и икономическия растеж, който неминуемо ще се забави ако мерките станат прекалено рестриктивни.

Със сигурност изменената конюнктура на паричните и лихвени пазари и подобни решения като това на БНБ, ще накарат клиентите и инвеститорите сериозно да преоценят способностите си да увеличават своите дългове и ще ги подтикне да се насочат към инвестиции и по-средносрочни спестявания в различни инструменти за съхранение на стойността им от инфлацията, която ще намалява бавно.